Вариант 1.   Ако не се използват чокери

Трупите се връзват директно с края на въжето. В случая въжето е подложено на две увреждащи натоварвания. Ръбовете на куката директно мачкат телчетата, с които контактуват. Въжето е сериозно натоварено и огънато на 90º в най-критичната си точка - непосредствено след куката. Телчетата в тази област се деформират, сплескват и късат.

С помощта на "обeца" или плъзгаща кука предпазваме въжето от триене и износване.

Обeца         Плъзгаща кука

Вариант 2.   Ако се използват чокери

При стандартния модел чокери връзката въже-лебедка става посредством плъзгаща обувка, която редуцира натоварването. Вместо в една точка на въжето, контактът е разпределен по цялата повърхност на "обувката". Това многократно намалява вероятността от смачкване и разкъсване на телчетата.

Но когато трупите не са разположени в една линия, започват да се придърпват към трактора. Въжето моментално реагира - трие се в обувката, и то много силно.

С помощта на по-новия тип чокери "майка" ще избегнем триенето и бързото износване. Едновременно въртящите се плочка и ролка предпазват както синджира, така и въжето особено при големи чупки! Благодарение на чокера въжето не се трие, а леко се движи по ролката.

Чокер "майка" с въртящи се плочка и ролка